хранителни добавки,билков екстракт,Кошница
  • Региони
    • хранителни добавки,билков екстракт,English
    • хранителни добавки,билков екстракт,Russian
    • хранителни добавки,билков екстракт,USA
    • хранителни добавки,билков екстракт,Italian


Да изтеглиш дългата клечка


хранителни добавки,билков екстракт,Да изтеглиш дългата клечка

ПриКЛЮЧението Странджа 2018 „Златото на Силистар“

 

„Уважаеми пътници, движими се по план. Ще пристигнем след 20 минути на гара Бургас“. Приятен мъжки глас ни разбуди изненадващо внимателно по радио-уредбата в спящото купе. „Движим се по план“ беше реплика, която нямаше да чувам често през идните 4 дни. Сложих книгата най-отгоре в тежката раница и изключително недоспала се заклатушках към изхода на гарата и началото на ПриКЛЮЧението Странджа 2018 „Златото на Силистар“.
 

Замисляли ли сте се как всяко име на българска планина, местност, река и поле будят едни специфични чувства и емоции в нашите отворени и любящи български сърца? Странджа. Произнасяш тази странна дума с преобладващи съгласни и усещаш смесица от чувства, каквито едно загадъчно, мистично, древно име може да събуди на родния ти език в племенната ти душа. Близостта на Странджа до морето няма как да не предизвика мисълта за плаж и слънце, а един естествен завършек на странджански преход няма как да не е цопване в морето. А Велека! О, Велека. Не правя предварителни (а както се вижда – не правя и следварителни) проучвания и не знам от къде идва името Велека, но със сигурност знам, че ми звучи като Велика. Велика Велека. Устието на Велека не е ли най-красивия плаж? Посядали ли сте там сами, усетилили сте енергията на този плаж,никога няма да го забравите. А от там по крайбрежните скали до Силистар е българската версия на Алпи-Адриа трак, само че неизмеримо по-красив, по-див, по-истински, по-наш.
 

И така, на 04.05.2018 (петък) група от 27 човека навлезе в странджанските предели и Странджа вече не беше просто Странджа. Странджа се превърна в Странджа плюс 27 хубави хора, не случайни душѝ, не случайно събрани, не случайно широко усмихнати и енергични. До края на пътеписа ще наричам тази планина Странджа+27, защото преживяването не е само планината и природата. Хората, планината, времето, пролетта, флората и фауната така се преплитат, че не може да опишеш едното, без да се сетиш за другото, от там - за третото и в следствие да се усмихнеш. Симбиозата, която се получава в такива колективни преживявания всеки път, е толкова колоритна и наситена, и работи в такъв съвършен баланс, че е трудно да си представиш липсата на който и да е елемент.
 

Странджа + 27 изглежда по следния начин:
 

Зелено, зелено, зелено. Свежо, чисто и лъчисто. Небе с перфектно количество облаци за свежа сянка, редуваща със сграващ и отпускащ пек. Толкова е перфектно всичко, че дори и дъжд да завали, той ще бъде лек, свеж и топъл. Но не вали. Всичко си е на мястото точно както природата може да го подреди и нарисува.
 

Водачът Веско. Води ни той по Странджа+27 ненатрапчиво, но твърдо. Заведе ни на една полянка с много мащерка, но без пътека. Погледна в gps-а, поразходи се малко, поусмихна се леко, присви очи все едно някакво предизвикателство го забавлява. 52 очи го гледат, а той – с най-блаженото лице, поставил философски пръст на брадичката си, поглед фокусиран някъде далеч напред, разделя Странджа+27 на Странжа и отделно 27, претегля първо едното, после оценява само другото – обединява ги и чертае евентуално траекторията на бъдещето на 27те в Странджа в идните 3 дни.
 

Последния човек от върволицата от 27 бе винаги един и същ – Калоян. Той има нелеката задача да следи всичките 27 човечета да стигнат до крайната цел в същия ден. Да вървиш най-отзад има предимството да изостанеш достатъчно, че да останеш сам-самичък в дивата гора и недостатъка да „буташ“ групата посредством фини енергии. Търпеливо да изчакваш няколко шантави туристи да се мъчат да ходят боси по пътища, осеяни с остри камъни и бодро да мотивираш изморените и измазолените. Да поддържаш тези дейности и да излъчваш такова спокойствие, стабилност, надеждност и баланс дава сигурност и изгражда уважение.
 

Хора, хора, хора – 27 пъти усмихнати и добри хора.
Прическа: небрежен кок с естествен венец от вплетени листенца, клонки и паяжини. Кокът очевдино е характеристика на странджанките. За странджаните важи същото, но без кок;
Грим: Лек загар; тук-таме петънца от неразмазан слънцезащитен крем;
Аксесоари:
- шапки – сламени; с козирки; идиотки; сафари шапка със сенник за врата (може и за джунгла, може и за Странджа, а най-добре за джунглата в Странджа); сладки шапки-като гъбки и др.;
-шал – ефирен, мултифункционален (против изгаряне, срещу комари и влизащи в очите мухички, за веене и ветрене, за софра или за седло, става на пола, удебен и за параван) с флорални, любовни и патриотични мотиви или дюс;

-гети;
-слънчеви очила;
Парфюм: натурален репелент от розова вода (поради липса на лавандулова) с етерични масла от розмарин, лимонена трева и чаено дърво, примесен с телесни секрети и тук-таме нотки на някоя сериозна химия тип Аутан;
Облекло: дишащо, свободно, леко. Степента варира от бански до полари;
Чорапи: потни, с мечта за вятър и слънце;
Раница: в цветове всякакви и едно -едничко намерение – да бъде лека! Въпреки това, в нечия странджанска раница може да бъде открит мега-пак мокри кърпи Бочко, резервен гардероб барабар с втори чифт обувки и допълнително сандали (за всеки случай) и други съмнително нужни и ненужни вещи;
Вода: 1-2 л.- изворна (горски чешмички), лековита (всичката, но особено от аязмото на Индипасха), свята (параклис Св. Троица) и много сладка, пивка, свежа, хладка, ох, вълшебна, неустоима, най-вкусна, родна българска водичка (намира се в местност Одерето след беседката в джунгличката преди Силистар (откъдето преминахме през третия ден от прехода)).

 

Полезните принадлежности в раницата на един от Странджа+27 са бански и кърпа. Прекосихме няколко чисти, бистри, ледено-студени планински рекички. Къпахме се в лековитата река Младежка и в неустоимата Велека. Спахме на плажче край Велека в местността Качул. Имахме непредвидена гостенка-странстваща по Странджа, която присъединявайки се към нашата група, подпомогна спасителната мисия на едно мило девойче от Странджа+27 с травмирано краче. Същото девойче на следващия ден си намери кърлеж в бедрото, но докато се излежавахме край реката в село Кости, решихме да оставим кърлежа да се напие с кръв, докато ние си изпием бирата. В крайна сметка – щастие трябва да има за всички живи твари! Наблюдавахме как се държи едно щастливо кърлежче, докато се храни и рита с крачка от кеф. Когато не са се забили в твоята плът и напили с твоята кръв до подуване, малките кърлежчетата приличат на малки паячета. Магазинерката в селото се оказа специализиран отстранител на кърлежи, та за пореден път потвърдих наблюденията си, че във всяко достойно българско село (каквито бяха всички, посетени от нас в Странджа+27) има задължително усмихнати баби, които седят по пейките, гледат те демонстративно неприкрито и много се радват да си поговорят с тебе; магазинерка, която знае и може абсолютно всичко; местен пияница; евентуално кисела сервитьорка; много цветя, животни и църква.
 

На следващия ден преходът беше равен, монотонен и дълъг. Птичките щураво пееха. Спонтанно станахме големи любители на играта „А не е ли... “ Водачът се опита безуспешно да прокара някаква игра, която аз и още няколко много красиви, весели и духовити Странджанки за пръв път чувахме – „Мълчанка“.
 

В третия ни ден от прехода Странджа+27 вече беше джунгла - дива, зелена, мокра и гъста, а Велека ни доведе в третата ни нощ на морето. Посрещачите на плажа дадоха всичко от себе си да се почувстваме като герои. (Посрещачите всъщност бяха част от 27-те, които се придвижиха с кола.)

Бира, море, залез, огън, истории и ...аз изтеглих дългата клечка да опиша пътя ни.
 

Последния ден (понеделник) започна с ранно-сутришен слънчево-изгревен заряд. След като  се  развълнувахме шумно и бурно по време на организацията по прибирането обратно към родните места, потеглихме отново. Потеглихме 7 от 27. Черешката на тортата. Скалите по брега. Красивите Южни заливи и плажчета. Силистар. Колективно хапване. Шокиращо къпане. Слънчево медитиране. „... и всичко е толкова хубаво, че от нищо повече нямаш нужда и всичко ти е достатъчно.“

~

В София съм. Изваждам си багажа от раницата. Напипвам книгата на дъното. Не се бях сетила за нея.