хранителни добавки,билков екстракт,Кошница
  • Региони
    • хранителни добавки,билков екстракт,English
    • хранителни добавки,билков екстракт,German
    • хранителни добавки,билков екстракт,Russian
    • хранителни добавки,билков екстракт,USA
    • хранителни добавки,билков екстракт,Italian


Статии

хранителни добавки,билков екстракт,назад назад
хранителни добавки,билков екстракт,Да изтеглиш дългата клечка

Да изтеглиш дългата клечка


10-05-2018


ПриКЛЮЧението Странджа 2018 „Златото на Силистар“

 

„Уважаеми пътници, движими се по план. Ще пристигнем след 20 минути на гара Бургас“. Приятен мъжки глас ни разбуди изненадващо внимателно по радио-уредбата в спящото купе. „Движим се по план“ беше реплика, която нямаше да чувам често през идните 4 дни. Сложих книгата най-отгоре в тежката раница и изключително недоспала се заклатушках към изхода на гарата и началото на ПриКЛЮЧението Странджа 2018 „Златото на Силистар“.
 

Замисляли ли сте се как всяко име на българска планина, местност, река и поле будят едни специфични чувства и емоции в нашите отворени и любящи български сърца? Странджа. Произнасяш тази странна дума с преобладващи съгласни и усещаш смесица от чувства, каквито едно загадъчно, мистично, древно име може да събуди на родния ти език в племенната ти душа. Близостта на Странджа до морето няма как да не предизвика мисълта за плаж и слънце, а един естествен завършек на странджански преход няма как да не е цопване в морето. А Велека! О, Велека. Не правя предварителни (а както се вижда – не правя и следварителни) проучвания и не знам от къде идва името Велека, но със сигурност знам, че ми звучи като Велика. Велика Велека. Устието на Велека не е ли най-красивия плаж? Посядали ли сте там сами, усетилили сте енергията на този плаж,никога няма да го забравите. А от там по крайбрежните скали до Силистар е българската версия на Алпи-Адриа трак, само че неизмеримо по-красив, по-див, по-истински, по-наш.
 

И така, на 04.05.2018 (петък) група от 27 човека навлезе в странджанските предели и Странджа вече не беше просто Странджа. Странджа се превърна в Странджа плюс 27 хубави хора, не случайни душѝ, не случайно събрани, не случайно широко усмихнати и енергични. До края на пътеписа ще наричам тази планина Странджа+27, защото преживяването не е само планината и природата. Хората, планината, времето, пролетта, флората и фауната така се преплитат, че не може да опишеш едното, без да се сетиш за другото, от там - за третото и в следствие да се усмихнеш. Симбиозата, която се получава в такива колективни преживявания всеки път, е толкова колоритна и наситена, и работи в такъв съвършен баланс, че е трудно да си представиш липсата на който и да е елемент.
 

Странджа + 27 изглежда по следния начин:
 

Зелено, зелено, зелено. Свежо, чисто и лъчисто. Небе с перфектно количество облаци за свежа сянка, редуваща със сграващ и отпускащ пек. Толкова е перфектно всичко, че дори и дъжд да завали, той ще бъде лек, свеж и топъл. Но не вали. Всичко си е на мястото точно както природата може да го подреди и нарисува.
 

Водачът Веско. Води ни той по Странджа+27 ненатрапчиво, но твърдо. Заведе ни на една полянка с много мащерка, но без пътека. Погледна в gps-а, поразходи се малко, поусмихна се леко, присви очи все едно някакво предизвикателство го забавлява. 52 очи го гледат, а той – с най-блаженото лице, поставил философски пръст на брадичката си, поглед фокусиран някъде далеч напред, разделя Странджа+27 на Странжа и отделно 27, претегля първо едното, после оценява само другото – обединява ги и чертае евентуално траекторията на бъдещето на 27те в Странджа в идните 3 дни.
 

Последния човек от върволицата от 27 бе винаги един и същ – Калоян. Той има нелеката задача да следи всичките 27 човечета да стигнат до крайната цел в същия ден. Да вървиш най-отзад има предимството да изостанеш достатъчно, че да останеш сам-самичък в дивата гора и недостатъка да „буташ“ групата посредством фини енергии. Търпеливо да изчакваш няколко шантави туристи да се мъчат да ходят боси по пътища, осеяни с остри камъни и бодро да мотивираш изморените и измазолените. Да поддържаш тези дейности и да излъчваш такова спокойствие, стабилност, надеждност и баланс дава сигурност и изгражда уважение.
 

Хора, хора, хора – 27 пъти усмихнати и добри хора.
Прическа: небрежен кок с естествен венец от вплетени листенца, клонки и паяжини. Кокът очевдино е характеристика на странджанките. За странджаните важи същото, но без кок;
Грим: Лек загар; тук-таме петънца от неразмазан слънцезащитен крем;
Аксесоари:
- шапки – сламени; с козирки; идиотки; сафари шапка със сенник за врата (може и за джунгла, може и за Странджа, а най-добре за джунглата в Странджа); сладки шапки-като гъбки и др.;
-шал – ефирен, мултифункционален (против изгаряне, срещу комари и влизащи в очите мухички, за веене и ветрене, за софра или за седло, става на пола, удебен и за параван) с флорални, любовни и патриотични мотиви или дюс;

-гети;
-слънчеви очила;
Парфюм: натурален репелент от розова вода (поради липса на лавандулова) с етерични масла от розмарин, лимонена трева и чаено дърво, примесен с телесни секрети и тук-таме нотки на някоя сериозна химия тип Аутан;
Облекло: дишащо, свободно, леко. Степента варира от бански до полари;
Чорапи: потни, с мечта за вятър и слънце;
Раница: в цветове всякакви и едно -едничко намерение – да бъде лека! Въпреки това, в нечия странджанска раница може да бъде открит мега-пак мокри кърпи Бочко, резервен гардероб барабар с втори чифт обувки и допълнително сандали (за всеки случай) и други съмнително нужни и ненужни вещи;
Вода: 1-2 л.- изворна (горски чешмички), лековита (всичката, но особено от аязмото на Индипасха), свята (параклис Св. Троица) и много сладка, пивка, свежа, хладка, ох, вълшебна, неустоима, най-вкусна, родна българска водичка (намира се в местност Одерето след беседката в джунгличката преди Силистар (откъдето преминахме през третия ден от прехода)).

 

Полезните принадлежности в раницата на един от Странджа+27 са бански и кърпа. Прекосихме няколко чисти, бистри, ледено-студени планински рекички. Къпахме се в лековитата река Младежка и в неустоимата Велека. Спахме на плажче край Велека в местността Качул. Имахме непредвидена гостенка-странстваща по Странджа, която присъединявайки се към нашата група, подпомогна спасителната мисия на едно мило девойче от Странджа+27 с травмирано краче. Същото девойче на следващия ден си намери кърлеж в бедрото, но докато се излежавахме край реката в село Кости, решихме да оставим кърлежа да се напие с кръв, докато ние си изпием бирата. В крайна сметка – щастие трябва да има за всички живи твари! Наблюдавахме как се държи едно щастливо кърлежче, докато се храни и рита с крачка от кеф. Когато не са се забили в твоята плът и напили с твоята кръв до подуване, малките кърлежчетата приличат на малки паячета. Магазинерката в селото се оказа специализиран отстранител на кърлежи, та за пореден път потвърдих наблюденията си, че във всяко достойно българско село (каквито бяха всички, посетени от нас в Странджа+27) има задължително усмихнати баби, които седят по пейките, гледат те демонстративно неприкрито и много се радват да си поговорят с тебе; магазинерка, която знае и може абсолютно всичко; местен пияница; евентуално кисела сервитьорка; много цветя, животни и църква.
 

На следващия ден преходът беше равен, монотонен и дълъг. Птичките щураво пееха. Спонтанно станахме големи любители на играта „А не е ли... “ Водачът се опита безуспешно да прокара някаква игра, която аз и още няколко много красиви, весели и духовити Странджанки за пръв път чувахме – „Мълчанка“.
 

В третия ни ден от прехода Странджа+27 вече беше джунгла - дива, зелена, мокра и гъста, а Велека ни доведе в третата ни нощ на морето. Посрещачите на плажа дадоха всичко от себе си да се почувстваме като герои. (Посрещачите всъщност бяха част от 27-те, които се придвижиха с кола.)

Бира, море, залез, огън, истории и ...аз изтеглих дългата клечка да опиша пътя ни.
 

Последния ден (понеделник) започна с ранно-сутришен слънчево-изгревен заряд. След като  се  развълнувахме шумно и бурно по време на организацията по прибирането обратно към родните места, потеглихме отново. Потеглихме 7 от 27. Черешката на тортата. Скалите по брега. Красивите Южни заливи и плажчета. Силистар. Колективно хапване. Шокиращо къпане. Слънчево медитиране. „... и всичко е толкова хубаво, че от нищо повече нямаш нужда и всичко ти е достатъчно.“

~

В София съм. Изваждам си багажа от раницата. Напипвам книгата на дъното. Не се бях сетила за нея.